Задавали ли сте си този въпрос?

Ако да, значи знаете и отговора. Ще се радвам ако го споделите.

Снимка: Stefan

Ако ли не, то тогава седнете и се замислете, докато аз Ви разкажа моята история. Дано хората, които бяха мои истински първи работодатели(преди тях съм работил и на други места) я прочетат, ще пиша само хубави неща за тях.

Трябва да кажа, че започнах да работя сравнително късно, чак след 21-вата си година, което разбира се не е чак толкова лошо. Наблягах на ученето. След няколко кратки занимания, които имах, започнах работа във високотехнологична фирма със сериозни фирмени стандарти, занимаваща се с продажба на електроника. Там направих и първите си стъпки в продажбите, вещо следен от собствениците и управители на фирмата.

Да си призная, когато работех за тях не виждах добрите страни на опита, който придобивам. За радост, обаче, вече съм достатъчно зрял и съм сигурен, че това, което те ми дадоха бе повече от това, което взеха от мен.

Постоянните напътствия, които получавах тогава от управителя, който отговаряше за продажбите, крайно много ме изнервяха, но пък за сметка на това се стараех да изпълнявам всяко негово напътствие, което ме направи единственият човек, който след 3 месеца във фирмата постигна най-високо ниво на продажби. Случайност или не, аз го отдавам на точно тези „изнервящи“ напътствия. Точно те ми помогнаха и след години да доразвия уменията си, дори и без пряк контрол(там работих около година).

Какво получих от моите първи работодатели?

- увереност;

- решителност;

- знания;

- ценен опит;

- богати продажбени умения;

- качествени и вещи напъствия в работата;

- знания за управлението на една фирма.

А вие какво сте научили от хората въвели ви в „работния“ живот?