За наше най-голямо съжаление в нашата страна в почти всички сектори се открива синдрома на липса на доверие от страна на потребителите, независимо дали говорим за политически сили, малкия, средния бизнес или големите компании. Причините за това са много.

Един поглед назад през вековете би разкрил пред нас една доста мрачна картина. Когато идваме по тези земи тук вече съществуват няколко етнически групи.Най – голямата група която според данни от исторически източници датиращи от тази епоха са и най – многобройният известен тогава народ са траките, а те са едно от племената познати в историята като народ в чиято идеология е залегнало схващането, че земният им път не е съществен и те са тук само да се забавляват и да водят войни. Също така траките са едно от малкото племена водещо войни със свойте събратя от съседни кланове.

Другата многобройна група са славяните.Въпреки, че по последни данни те са били организирани в племенни общности това са все още недоказани тези. След като българите успяват да се наложат по тези земи започват дълги години на кръвопролитни в които населението не веднъж, за да оцелее, е било принуждавано да се предава на настъпващите завоеватели. Нашият „златен век“ по времето на цар Симеон I изтощава империята до степен, че тя не може да защитава новопридобитите земи и с времето настъпва отново хаос. Може би там трябва да търсим и произхода на една фраза от която всеки от нас би трябвало да се срамува а именно: „Склонена главица сабя не я сече“. Следват и още пет века на мрак и безнадежност по време на османското робство, през което време иначе културно развития и напредничав български народ потъва в дълбок сън, а Европейските народи постигат успехи във всички социални, културни, научни и икономически сфери.

Развиват се множество теории по психология, разработват се модели за управление, науката бележи невиждан възход след отстраняването на църквата от светската власт. Културният живот преживява своя ренесанс, и докато ние се борим за нашето оцеляване като народ западните народи процъфтяват и правят забележителни открития. За съжаление дългоочакваната свобода не ни донася и така нужният тласък за развитие. Въпреки това България започва да си проправя път към мястото на политическата сцена на което принадлежи. Но незнайно защо – дали поради липсата на воля за успех или поради други причини заветната национална мечта се оказва непостижима химера. В началото на 90-те години народа ни отново е обхванат от мечти, хората се престрашават отново да мечтаят, шептят с надежда, че бъдещето пред тях ще е светло. Следват няколко години на еуфория които за съжаление се употребяват от „политическият елит“ по възможно най – безкрупулният и безапелационен начин. Скрити зад маските на обещанията и възползвайки се от незнанието на народа в рамките на няколко години икономиката на държавата ни е съсипана. И така вече 18 години българите жадуват за тези по-добри времена но те винаги остават там някъде далеч, открити в поредните обещания по време на избори и забравение в първите няколко месеца след поемането на властта от политическата сила спечелила изборите. Осемнадесет години продължава пиянството на един народ, свикнал да бъде залъгван от празни обещания, тъпкан и поругаван лишен от достойнство и право на достоен живот!

Очаквайте „Криза на доверието – Част 2 – Особенности на народо – психологията“