Тази статия се очертава да бъде доста в страни от тематиката на този блог, така, че ако чувствате, че няма да го понесете, не четете нататък!

Поканен от Майк Рам да учавствам в “блог-щафетата” под наслов “Да си помечтаем… абсолютно”, няма как да откажа. Но знам, че ако не седна веднага да отговоря, то няма да стане скоро, така, че сядайте и Вие, и си стягайте коланите. Тръгване към “Абсолютландия” след 3, 2, 1… Начало!

“В края на града, в малки къщурки живееха най-бедните хора. Учени от собствените си грешки те едвам преживяваха дните и чакаха мракът на старостта да ги погълне. В една от тези къщурки живееше младо семейство с малко момиченце, които като всички останали момиченца на неговата възраст искаше да стане я принцеса, я балерина, я като мама.

Както се досещате обаче, това момиченце, на име Мелиса, нямаше да има този шанс. Хм, може би! Все пак пишем за Абсолютландия! Да видим.

Един ден както си играеше на поляната пред къщите, забеляза появащите се облаци в далечината. В следващият миг бяха над нея. Децата се разпищяха и разбягаха. Остана само Мелиса. Тя погледна на горе и видя, че посредата на облаците има светло петно. От него надничаше белобрад старец, с мълнии наместо очи. Той я погледна и каза:

- Здравей Мелиса. Тук съм, за да изпълняа твоите желания. Реших, че е крайно време поне един човек да може да получи това, което иска!

Мелиса отстъпи назад, тъй като гласът на този човек леко я стресна, но бързо се окопити и мозъчето и започна трескаво да работи.

- Ами аз искам, няколко неща, но не знам дали ще можеш да ги направиш?

- Казвай! - отсече белобрадия. - Аз имам неконечна власт и сила!

- Ами добре тогава.- каза Мелиса и започна да изрежда. - Искам:

- да няма бедни по земята;

- да няма лоши хора, които да крадат другите;

- да няма войни, болести, бедствия и други природни и неприродни стихии, които да избиват хора;

- искам мама и татко да са щастливи.

- Добре, - казал белобрадия - но не пожела нищо за себе си.

- Ами, аз имам всичко! - казала Мелиса.

Тогава белобрадия старец се замислил и направил света по-добър от колкото изобщо бил някога, нямало насилие по улиците, новините винаги били хубави, времето не се разваляло, само от време на време превалявало, нямало войни, надмощие за световно господство, мизерия, алчност. Светът станал прекрасен, абсолютно… прекрасен!”

А сега да спрем да мечтаем, да излезем навън и да помислим, как можем да помогнем ние за този прекрасен свят. А който има какво да каже по темата, да се чувства поканен в тази “блог-щафетата” под наслов “Да си помечтаем… абсолютно”

Благодаря, Майк!