Като продължение на предната тема за данъчния рай.

Офшорните зони, центрове, компании, фирми и други, в естеството на своята работа, будят определени съмнения, по отношение на дейността си. Това се поражда главно от факта, че техните собственици остават винаги в сянката на номиналните директори. Също така, относително значение за това има и съмнението за пране на пари в тези центрове, както и желанието им да притежават свое собствено законодателство, в което анонимността и банковата тайна заемат първо по важност място.

Доста популярна е тактика в употреба в момента, да се създава объркване и да се размазва линията между законното избягване на данъци и укриването на данъци. Поради това уплашените потенциални клиенти на офшорния рай си патят. В същото време офшорните финансови центрове са обвинени в “нечестна данъчна конкуренция” и са подложени на непрекъснат натиск да се откажат от всички законови възможности предлагащи данъчна преференция и банкова тайна на международни инвеститори. Именно това размазване на линията е критичното в момента.

Комитета по парични афери към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие(ОИСР) е на предна линия в кампанията за отстраняване на “нечестната данъчна конкуренция” от интересите на правителствата на индустриализирания свят.

Малко история, ОИСР е основана, през 1961, за да стимулира глобалния икономически прогрес, като либерализира свободната търговия и движението на капитали, през 1971 основава Комитета по фискални афери.

Дон Джонстън, главен секретар на ОИСР, даде неговия възглед за разликата между укриването на данъци и избягването на данъци:

“Искам да бъда ясен и да отметна това, че фокусът на работата на ОИСР и нашата дискусия днес е върху укриването на данъци и незаконното избягване на данъци. Аз лично бях данъчен адвокат много години и знам, че тези понятия, могат да бъдат подвеждащи. Укриването на данъци е лесно да се определи – то въвлича нарушаване на закона. Под избягване на данъци ОИСР разбира неприемливо избягване. Това може да бъде контрастирано на приемливото данъчно планиране. Това което е критично, в случая, е прозрачността.”

В заключение можем да кажем.

Ограничаването и задължаването на офшорния финансов сектор, води не желателни за ЕС, ОИСР и западните хегемонии последствия. То не решава проблема, а напротив, прави го по-сериозен, тъй като лидерите на офшорния сектор, започват да избягват контакта с лидерите на данъчния алианс, което от своя страна затваря „отворените” вратите за преговори и вкарва и двете страни в нежелан, но за момента неизбежен конфликт.

За да се застраховате от изпускане на новите статии в Идея уеб 2.0, моля регистрирайте се за получаване на нашите RSS емисии, тук -> Нова регистрация за получаване на RSS2.0 feeds