С понятието „данъчен рай“ се определя още терминът „офшорен бизнес“. Това са места, на които съществуват бизнес и данъчни преференции, чиято цел е да стимулират развитието на големи бизнес корпорации и да съсредочат минаването на финансови средства през себе си.

Изхождайки от английското значение на думата “offshore”, която в буквален превод означава “извън брега”, “в морето”, “далеч от сушата”, може да се предположи, че първите територии предлагащи някакви данъчни преференции и облекчения са се намирали на островите. С течение на годините обаче понятието се разширява и вече то не ограничава само островни територии, а се е разпростряло и върху континентални области и региони.

Днес това понятие, разглеждано през призмата на бизнес, е с много спектърна същност: бизнес, намиращ се извън границите на традиционното национално регулиране; това погледнато от страна на офшорните капитали – са капитали на граждани нерезиденти на определената държава; собствениците на фирмите и банките да са чужденци и дейността им да се осъществява извън територията на офшорната юрисдикция; преференциалните режими за бизнес са: данъчен – без данъци или ниски такива, митнически – без или с ниски мита, свободен валутен режим, административна свобода. Всичко това,което изброих, вече се е утвърдило, като “данъчен или финансов рай”.

Офшорният печеливш бизнес работи по определени правила, предписани от националните офшорни законодателства. Те са интересни и за българската практика.

Данъчният рай е водещото правило за офшорен бизнес. Мотивите за това са безспорни.Данъчният рай е всеобща и вътрешно присъща черта на офшорността. Винаги е с магическа притегателна сила за чуждестранните инвеститори към офшорните територии. Ниските данъци и преференциите привличат чуждестранни капитали и в страни, които са без офшорно законодателство. Доказва се и от практиката в страни на Централна и Източна Европа.

През последните десетилетия офшорните зони по света се превърнаха в процъфтяващи финансови и делови центрове. По оценка на специалисти, над 65% от световните богатства са съсредоточени в малките островчета, държави и градове, наричани от някои финансов рай. Ако през 1996 година депозитите на чуждестранните юридически и физически лица в швейцарски банки са възлизали на 363 млрд. Щатски долара, то по същото време аналогичната сума в Барбадос е била 422 млрд. Щ. Д., а на Бахамите – 519 мрлд. Щ.д.

Явно е, че офшорните зони се превръщат в световен инвеститор номер 1 в началото на 21 век. Нещо с което не можем да не се съобразим и ние.

Борбата за пари едва сега започва…

За да се застраховате от изпускане на новите статии в Идея уеб 2.0, моля регистрирайте се за получаване на нашите RSS емисии, тук -> Нова регистрация за получаване на RSS2.0 feeds